Shqip
Albanian
العربية
Arabic
Հայերեն
Armenian
Беларуская
Belarussian
বাংলা
Bengali
Български
Bulgarian
简体中文
Chinese (simplified)
正體
Chinese Traditional
Hrvatski
Croatian
Čeština
Czech
Nederlands
Dutch
English
English
Eesti
Estonian
Français
French
ქართული
Georgian
Deutsch
German
Ελληνικά
Greek
עברית
Hebrew
हिंदी
Hindi (Indian)
Magyar
Hungarian
Indonesia
Indonesian
Italiano
Italian
日本語
Japanese
Қазақ
Kazakh
Кыргызча
Kyrgyz
Latviešu
Latvian
Lietuviškai
Lithuanian
Монгол
Mongolian
فارسی
Persian
Polski
Polish
Português
Portugal (Português)
Română
Romanian
Русский
Russian
Slovenčina
Slovak
한국어
South Korean
Español
Spanish
Svenska
Swedish
Türkçe
Turkish
Українська
Ukrainian
O‘zbekcha
Uzbek
Tiếng Việt
Vietnamese
Всяка сутрин на лазурносинята водна повърхност разцъфтяват прекрасни лотоси, които се радват на света и споделят тази радост един с друг.
Всеки от тези лотоси е по свой начин великолепен и неповторим: бели, розови, червени и дори жълти и сини, Вълшебното Езеро радостно отразява във водата си всеки от тях.
Един ден в Езерото се случило нещо много специално…
„Скъпи мои деца! Вече узряхте и е време да тръгнете на път. Предстои ви трудно и опасно пътуване, в края на което всяко от вас ще е толкова красиво, колкото всеки от обитателите на нашия Cвят. Но не всеки от вас ще измине пътя докрай и ще се завърне у дома.
Така че ме слушайте внимателно, защото това древно знание се предава от поколение на поколение.
ИСТИННОСТ
ДОБРОТА
ТЪРПЕНИЕ
Накрая каза: „Вярвам във всеки от вас – и ще ви чакам у дома, във Вълшебното Езеро.“
Едно от семенцата беше по-бързо от другите. То не спря да се чуди: „Защо Големият Бял Лотос каза, че пътят ще е труден? Водата е чиста и бистра и аз дори мога да видя слънцето.“ Малкото Семенце беше твърде неопитно, за да знае, че е много по-лесно да падаш надолу, отколкото да се изкачиш нагоре.
Колкото по-дълбоко потъваше семенцето, толкова по-тъмна ставаше водата, докато накрая имаше само кал и тиня. „О-ле-ле“ – извика Малкото Семенце. – „Тук не се вижда почти нищо!“ Но то продължи да потъва и от страх затвори очи.
„Накъде да вървя сега, къде е домът ми, как да се върна?“ Сякаш в отговор на въпроса си Малкото Семенце чу странни, жвакащи звуци. Нещо тъмно и дълго се приближаваше бързо.
Малкото Семенце скоро можеше да види това същество: огромен подводен крокодил, чието тяло цялото беше покрито с бодли. На гърба на животното беше написано името му, но в тъмнината беше невъзможно да се прочете. „Очаквах те, Малко Семенце“ – заговори тази твар с нисък, заплашителен глас. – „Тук те очаква нов живот и съм готов да ти дам няколко ценни съвета. В живота има всевъзможни ситуации.
Малкото Семенце страхливо си помисли: „Може пък и така да трябва. Как иначе ще оцелее човек на такова ужасно място?“ Изведнъж обаче то се сети за думите на Големия Бял Лотос и си помисли: „Ако послушам съветите на това същество, ще остана завинаги на това мръсно място и скоро и аз ще изглеждам също толкова ужасно.“
„От всяка ситуация има изход! От всяка ситуация има изход!“ – повтаряше си Малкото Семенце. И изведнъж се сети за Трите Съкровища, за голямата тайна на Големия Бял Лотус:
ИСТИННОСТ
ДОБРОТА
ТЪРПЕНИЕ
В момента, в който не пожела да послуша лошия съвет, Малкото Семенце беше обвито от бляскавата светлина на ДОБРОТАТА като от светла звезда, която грееше около него.
На гърба на чудовището можеше да се прочете името му: „Злото“. Една голяма сила запрати Малкото Семенце нагоре като на огромна люлка.
Дишаше се малко по-лесно и леко. Малкото Семенце се огледа и си каза: „О, имам две листенца. Еха! Превръщам се в истинско цвете!“
Но беше още твърде рано за радост…
Малкото Семенце от ужас отвори широко очи и се втренчи в създанието, което говореше такива странни неща. Бяха съвсем различно от това, на което го беше научил Големият Бял Лотос!
В този момент като ярка звезда се появи ИСТИННОСТТА . Един защитен воал обви Семенцето и с всичка сила го изпрати нагоре. На гърба на краставата жаба стоеше надписът „Лъжа“.
Този път Семенцето се озова в един Мъглив Свят, с цели шест листенца, които мърдаше щастливо напред-назад! Да, бяха три пъти повече! Защото с всяка победа Семенцето ставаше по-силно и по-силно. Там някъде много високо дори можеха да се видят слънчевите лъчи!
Но изпитанието още не беше свършило.
Червеят нямаше силата на обитателите от предишните светове, но беше по-хитър. С приспивен, ласкав глас той заговори: „Имаш късмет, Малки Лотосе – с право може вече да те наричаме така. В нашия свят цари мир, няма ветрове, не е толкова тъмно. Правилата са прости и ясни: първо, ако не искаш да правиш нещо, не го прави – недей да учиш, недей да полагаш усилия; ние заобикаляме трудностите. Второ: не са ни нужни приятели, защото човек трябва да понася лошите им настроения или да им помага в трудни ситуации.
„Разбира се, че е изкушаващо да не полагаш усилия, но как тогава ще науча нещо ново? А да си сам е скучно – просто ужасно. Не, не, не!“ – мислеше си Малкият Лотос. – „Аз си имам всичко, което ми е нужно, за да се измъкна от този мъглив свят.“ Третото Съкровище вече беше там, готово да помогне.
Звездата на ТЪРПЕНИЕТО порасна в сърцето на Лотоса, обгърна го кълбо светлина със седефен отблясък и Малкият Лотос започна бавно да се издига нагоре.
Слънцето ставаше все по-ярко, а водата наоколо все по-бистра. Малкият Лотос ставаше все по-силен, стъблото му растеше по-бързо и той беше все по-уверен в себе си. Тъмносивите и мъгливи светове останаха далеч под него.
Между небето и въздухът вече нямаше граница. Малкият Лотос се появи на повърхността на тайнственото Вълшебно Езеро.
Малкият Лотос погледна отражението си в езерото… и видя едно великолепно цвете с блестящи прозрачни листенца.
А наоколо растяха все нови и нови лотоси. Всеки вървеше по своя път и разкриваше уникалната си красота. И ако човек ги погледне внимателно, ще види пълните им с надежда погледи, които сякаш казват:
„Извърви добре своя път!“